Занаятчийски истории: Стела Георгиева
- Sharena Fabrika
- преди 2 дни
- време за четене: 3 мин.
Актуализирано: преди 16 минути
Лицата пред бъдещите ученици, ръцете - пазители на занаята, хората - вдъхновители. Една рубрика, която ви запознава с бъдещите учители в занаятчийското училище, част от Шарена Фабрика.
През 20 век в изкуството на керамиката у нас навлизат и жените, с появата на първите декораторки на фино-керамични изделия, като дотогава се е считало, че това е изцяло мъжки занаят. Как жените променят българската керамика?
Женското присъствие постепенно променя, обогатява и разнообразява естетиката в керамиката. Творческото поле в занаята грънчарство е толкова широко, че всеки може да намери своето място. През 70-80 години на миналия век в керамичните фабрики жените са били на всички позиции в производството. В нашето съвремие жените участват, организират самостоятелни, семейни и колективни формати за творчество. Създават се
съвременно изкуство и дизайн. Технологичният напредък позволява да се създадат уникални произведения с функционално и естетическо предназначение. Женският усет и финес дават своя отпечатък върху всяко издание.
Откога керамичното изкуство присъства във Вашия живот и как започнахте да се занимавате с украса?
Откакто съм семейна керамиката присъства неотлъчно в моя живот. Помагайки
на съпруга ми, всичко без точене на колело, съм усвоила тайните на занаята.
След източването и даването на форма, се декорира. Преминава се през
различни етапи, докато изделието придобие своя завършен вид.
Какви са спецификите на този процес? Какви закони се следват и къде идва мястото за творческата свобода?
Спецификата в грънчарството е, че има строго определен ред – поставяне на цел, тема. Престъпва се към изработване на определен съд чрез точене или комбинирано изграждане. Изчаква се точният момент на влажност и се пристъпва към декорация. Подготовката на цветове е отговорен процес. Купуват се ангоби, базови цветове и в последствие се насищат до необходимата интензивност с пигменти. Нанасянето на тези ангоби върху светъл или тъмен фон дава голямо разнообразие. Полират се в подходящия момент и се оставят да съхнат. Накраят пещта и температурата имат последната дума. Творческата свобода е почти винаги и навсякъде с нас, естествено когато не става дума за
поръчка със строги параметри.
Има ли скрити символи в украсата и каква е тяхната история?
Темата за символите е интересна. В някой наши изделия използваме спиралата, белия и черния цвят в комбинация, слънчевите цветове, носещи светлина и позитивизъм. Спиралата може да се разгледа като символ на живота. Белоосъмската престилка – белият цвят рамкира и затваря черния. Байракът и троянската капка като празник и символика на ритъма, хорото и мелодията. Нашата „мегарска чаша“ символизира безкрай, защото няма дръжка и кръга е без начало и край. Вертикалните и хоризонталните линии напомнят за паралели и меридиани на земния глобус и така създават усещане за организираност и ред.
Как се е променял интересът на хората към българската керамика и как тя стои днес в съвременен контекст?
От стари време керамиката е покривала нуждите в бита чрез съдове за готвене, съхраняване и сервиране. С годините тя се развива с бързи темпове като първообразите могат да се видят в музеите, носещи духа на своето време. В днешно време керамиката е голяма галактика от естетични, декоративни и функционални предмети. Всичко това се дължи на разнообразието на консумативи и материали от цял свят. Глина, ангоби, пещи за изпичане на изделия. Това дава възможност за създаване на уникални предмети и творчески възходи.
С какви емоции Вие се впускате в проект “Шарена Фабрика”?
Идеята на „Шарена фабрика“ ме плени с това, че може да се продължи нишката от знания, умения и любов към занаята, както и да се предаде вдъхновение към идните поколения. Всеки, докоснал се до тайнството на занаята, би овладял частица от него и с това би се проправило път към следващото поколение. Занаятът ще е жив и ще живее занапред.
Какъв е процесът на усвояване на занаята и какви умения са нужни?
Процесите на усвояване на занаята вървят успоредно с практиката и теорията.
Започва се с по-лесни артикули и постепенно се усложняват. Във всеки момент
трябва да се наблюдава и да се знае какво се случва - коя операция следва. Изискват се предварително знание, умение и търпение. Най-щастливият миг е когато пещта е изпекла. Тогава се отваря с нетърпение.
Кои са били Вашите учители и кои са най-ценните съвети, които помните?
Съпругът ми е моят учител. Съветите, които съм получавала за навлизането в занаята са внимание, търпеливост, усърдна работа, удовлетворение и любов към това, което съм сътворила със своите ръце и сърце. В керамиката има доста „подводни камъни“, но те трябва да се преодоляват.
Експериментите вървят ръка за ръка с творческите идеи. Понякога всичко това води до неочаквано
красиви резултати. Всеки творец е щастлив с това, което е изработил, защото е вложил труд, сърце и душа, за да впечатли своите почитатели.
